Пресбиопията (от гръцки πρέσβυς, „старец“), още известна като старческо далекогледство, е състояние на очите, което обикновено започва да се развива след 40-годишна възраст и прогресира до 60-годишна възраст.
С възрастта намалява силата на акомодационния мускул на очите, а с това и на способността им да фокусират близки. С намаляване на акомодационните способности на окото постепенно започват да се появяват допълнителни плюсови диоптри, които се добавят към диоптрите за далеч. Това води до необходимост от очила за четене, а при късогледите хора очилата при близка работа стават излишни.
Причини
Причината за настъпване на това патологично състояние е ясна и това е стареенето на лещата, свързано с напредване на възрастта над 40 години, независимо от състоянието на рефракцията им. Неизбежните процеси на стареене на организма се отразяват и върху лещата и се изразява в намаляване на нейната пластичност и еластичност, които определят способността й да се деформира при осъществяване на акомодацията.
Симптоми
Пресбиопията води до отдалечаване на най-близката точка на ясно виждане. Симптоми на рефракционна аномалия са: затруднение при четене, писане, шиене, бродиране и други дейности, съпроводени с поглед наблизо, заедно с необходимостта от увеличаване на разстоянието до наблюдавания предмет. При по-продължително зрително натоварване се появяват сълзене, болка в очите и челото, наблюдаваният обект става неясен. Тези оплаквания се засилват при по-слабо осветена обстановка, например привечер.
Като изява на некоригирана пресбиопия може да се появят зрителна умора, конюнктивална хиперемия, главоболие. Причината за появата им е прекомерното усилие, което полага окото, за да осъществи акомодация.
Диагностика:
Поставянето на диагнозата става на базата на анамнестичните данни с характерните оплаквания, вземайки се предвид данните от проведените офталмологични изследвания и възрастта на пациента.
Лечение:
Лечението за пресбиопия може да включва подходящи очила, контактни лещи или хирургична корекция на зрението.
Важно е стриктното използване на корекционните средства, предписани от лекуващия офталмолог, защото по този начин се забавя еволюцията на заболяването и се предотвратяват усложненията.
Съществуват и нови хирургични процедури, които са решение за хора, неискащи или неможещи да носят очила или контактни лещи. Такова е имплантирането на акомодативни вътреочни лещи.
