Сухо око е често срещано заболяване, което е едновременно прекомерно и недостатъчно диагностицирано.
При хронични заболявания с променлив курс и тежест като сухота и глаукома, ние сме склонни да забравяме „философията на болестта“. Един аспект на тази философия е „защо лекувам тази болест“?
Дали поради симптомите? Или от страх от усложнения? Трябва да има симптоми или потенциални усложнения за лечение, в противен случай съотношението полза / риск е нарушено.
Сухото око не означава липса на сълзи, а засяга епитела на роговицата, и целта на лечението е защита на този епител. Когато епитела страда, нервите в роговицата се дразнят и възникват оплаквания.
Когато се занимавате със сухо око, трябва да знаете ясно къде е дефектът и да се върнем към основната физиология.
Ето защо е важно да идентифицирате причината и да се избере правилното лечение след консултация с лекар.
Слъзният филм поддържа очите овлажнени, почиства очната повърхност и осигурява защита срещу нараняване и инфекция. Той се разстила равномерно чрез мигането на клепачите, което става на всеки 5 до 10 секунди. Слъзният филм има три обособени слоя, всеки от които изпълнява определена функция:
Симптоми:
Причини
Синдромът “сухо око” може да е част от процеса на стареене на организма. Въпреки, че този синдром може да засегне мъже и жени на каквато и да е възраст, жените след климактериум са най-застрашени. Друга причина може да е приемането на различни лекарства, които намаляват слъзната секреция.
Недостиг на сълзи може да се развие също при увреждане или генетична липса на слъзната жлеза.
“Сухо око “ се наблюдава и като част от заболяване засягащо и други екскреторни жлези в организма (синдром на Сьогрен).
Причина “Сухо око“ за може да се окаже горещият въздух или вятъра, а също и недостатъчното мигане при работа с компютър.
Диагностика
Често обикновен очен преглед е достатъчен. Диагнозата се поставя чрез няколко специфични теста, отчитащи състоянието на слъзната секреция. Най-точен и даващ информация за тежестта на състоянието е тестът на Ширмер, измерващ слъзната секреция за определено време с помощта на специални тест лентички от филтърна хартия, които се поставят под долния клепач за измерване на нивото на слъзната секреция при различни условия.
Може да се изследва и разкъсването на слъзния филм на биомикроскоп след багрене с флуоресцин. За отдиференциране различните етиологични причини е добре да се направят също антинуклеарни антитела изследване (ANA).
В някои случаи може да се прибегне до оценка на слъзния филм със сълзоскоп – метод за неинвазивна оценка на състоянието на слъзния филм.
Лечение
Лечението зависи от тежестта на състоянието. При по-леките случаи се използват изкуствени сълзи – овлажняващи капки, които се прилагат от 2 до 4-5 пъти дневно. Желателно е те да са без консерванти. На пациентите се препоръчва да носят слънчеви очила, които намаляват влиянието на слънцето и вятъра, избягване на фактори, които допринасят за сухотата, като твърде горещи помещения, сешоар за коса, климатик, ветровити дни или дразнители във въздуха. Тютюнопушенето е особено голям дразнител.
При по-тежки форми може да се наложи да се поставят специални временни или постоянни „тапички“ в едното или двете очи. Това запазва сълзата от оттичане през дренажната система на окото към носа и позволява на очите да останат влажни за по-дълъг период от време.
Сухият синдром може да доведе до сериозни усложнения в окото, затова прегледът от специалист офталмолог е необходим и важен. Така ще се овладее състоянието и ще предотвратят
